Българските жени, с които се гордеем! Честит празник, мили дами!
Днес е 8 март - един от най-тачените празници от дамите по целия свят. Денят на дамата се пояснява като интернационално самопризнание на достиженията на дамите във всяка една социална сфера. За пръв път празникът се отбелязва на 23 февруари 1909 година, а датата 8 март е съвразана с далечната 1857 година,когато дами работнички излизат на митинг в Ню Йорк с искане за по-добри условия на труд и по-високи заплати.
Независимо дали тачат празника като Ден на майката или Ден на дамата, всички дами са привикнали да се радват на изключително внимание на 8 март. А ние използваме мотива, с цел да напомним няколко български имена - имена на дами, които са изиграли основна роля в българската история, както и такива, прочули се из целия свят. Макар че празникът самичък по себе си не носи патриотично обръщение, дано си спомним за някои от българките - безстрашни и героични, с които и до ден сегашен можем да се гордеем.
Анастасия Димитрова
Анастасия е първата българска световна учителка от епохата на Възраждането. Родена е в Плевен през 1815 година и получава обучение в Калоферския девически манастир освен от калугерките, само че и от учители като Ботьо Петков и Райно Попович. След като се връща в Плевен, открива там първото девическо взаимно учебно заведение (1839 г.). Само за 6 години Анастасия образова над 90 ученички от цялата област, които, откакто приключват, откриват взаимни учебни заведения и по родните си градове. Анастасия Димитрова посвещава повече от 50 години от живота си на просветна активност. Обучалава девойките на история, география, аритметика, български и гръцки език.
След като се омъжва, Анастасия напуснала учебното заведение и почнала да преподава в дома си. Била доста набожна - след Освобождението се отправила на поклонение в Йерусалим, а малко по-късно - през 1894 година, намерила гибелта си.
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева
Всеки е чувал за Райна Попгеоргиева от Панагюрище, ушила знамето на Априлското въстание. Учителката била единствено на 20 години когато Георги Бенковски я помолил да ушие знаме за въстанието. Освен надписа „ Свобода или гибел “ в долния ъгъл имало и две букви – Пожарна охрана или Панагюрски окръг. Лъвчето било нарисувано от Стоян Каралеев, а буквите – изписани от Иванчо Зографа. Знамето било осветено на 22 април. Райна сама разказва тържественото шествие след освещаването на знамето: „ На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по избор на жителите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на определен кон, с цел да мина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско робство е отхвърлено вечно. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна независимост. Беловласи старци, паралелно с невръстни деца, вървяха на всички места след мен, пееха обичани национални песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкоз доста ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше застлан с тях като превъзходен килим. Виковете „ Ура! “ и „ Да живее! “ нямаха край. Тази тържествена върволица продължи до вечерта. “
По случай 25-годишнината от Априлското въстание, Райна ушива още 3 флагове – копия на истинското. Днес се пазят две от тях – във Военно-историческия музей в София и в родната й къща в Панагюрище, която е превърната в музей.
Райна Касабова
В началото на XX век Райна Касабова става първата жена в света, взела участие в военен полет. Родена е през 1897 година в Карлово, а по време на Балканската война напуща учебно заведение, с цел да замине като доброволка самарянка (саникарка) в полевата болница в Свиленград. На 30 октомври 1912 отишла на летището дружно със свои колежки. Момичетата с любознание загледали един от самолетите - „ Воазен “, който бил пилотиран от подпоручик Стефан Калинов. Говори се, че водачът напълно на смешка предложил на девойките да се качат и да полетят с него, с цел да сплашат турците. Райна от дълго време изпитвала благоговение към водачите на летящите машни - това личало в писмата до околните й. А когато водачът и предложил да се качи, тя без боязън декларирала, че желае да лети. Подпоручикът не съумял да прикрие изненадата си от смелия отговор, само че не можел и да отдръпна поканата. Може би с цел да тества дързостта на девойката, отишъл да вземе позволение от командира, с цел да качи Райна като водач наблюдаващ. Началникът му е поручик Радул Милков, който две седмици по-рано взел участие в различен героизъм - първата в света бомбардировка от аероплан, осъществена с ръчни бомби при гара Караагач.
Райна заема втората седалка в самолета, екипирана с кожено яке и очила. На потегляне схваща, че полетът няма да е развлекателен, тъй като самолетът се насочва към Одрин. Подпоручикът демонстрира с ръка на Райна къде да изсипе позивите, с които се подканяли турците да се предадат, с цел да няма непотребни жертви. Те, обаче, отвърнали с огън, а по-късно станало ясно, че са пробили на няколко места дясното крило на самолета. След повече от 45 минути двамата кацат назад. Когато най-сетне слиза от самолета, Райна е хем пребледняла, хем сияе.
През 2009 година един от ледниците в Антарктика получава името Райна Касабова.
Баба Тонка Обретенова
Тонка Обретенова била родена през 1812 година в село Червен. Омъжила се в град Русе за търговеца Тихо Обретенов, който дарила с 5 сина и 2 дъщери.
Баба Тонка се присъединила в национално-освободителните битки, като оказала голяма финансова, морална и организационна поддръжка на Русенския частен революционен комитет. Била доверено лице на самия Левски, а домът и бил леговище за него и съидейниците му. В битката се включват и децата й - Петко Обретенов става въстаник в четата на Хаджи Димитър, а Ангел - в тази на Стефан Караджа. Никола Обретенов заемал значима позиция в Русенския комитет е се присъединил в четата на Христо Ботев. Синът на Тонка Георги се присъединил в Старозагорското въстание дружно с четата на Стоил воевода. Дъщеря й Петрана ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета, а Анастасия се дами за Захари Стоянов, от който черпим сведения за радостния и закачлив темперамент на Баба Тонка, който тя запазила макар неволите. Самата тя споделя: " Четирима сина изгубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв! "
Румена воевода
Румяна Георгиева Павлова се родила през 1829 година в село Гюешево. През 1856 година излязла в гората като една от дребното дами хайдути в българската история. Организирала лична чета, а един от първите включили се бил Стоян Ковача. Не след дълго, четата била разрушена след изменничество. Някои считат, че Румена и Стоян са оживели и избягали в Австро-Унгария, където дочакали края на дните си. Нейният татко - Георги, твърди, че щерка му се е родила в най-неподходящите времена, посред бурни и мътни събития.
Историята на Румена е въодушевила кино лентата " Воевода ", чиято премиера бе през 2017 година. На нея е отдадена и национална ария:
Румена мома челник,
турнала пръстен във бука.
- Който си пръстен удари, той ще челник да бъде.
Румена пръстен удари.
- Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим челник!
монеъ.бг
Независимо дали тачат празника като Ден на майката или Ден на дамата, всички дами са привикнали да се радват на изключително внимание на 8 март. А ние използваме мотива, с цел да напомним няколко български имена - имена на дами, които са изиграли основна роля в българската история, както и такива, прочули се из целия свят. Макар че празникът самичък по себе си не носи патриотично обръщение, дано си спомним за някои от българките - безстрашни и героични, с които и до ден сегашен можем да се гордеем.
Анастасия Димитрова
Анастасия е първата българска световна учителка от епохата на Възраждането. Родена е в Плевен през 1815 година и получава обучение в Калоферския девически манастир освен от калугерките, само че и от учители като Ботьо Петков и Райно Попович. След като се връща в Плевен, открива там първото девическо взаимно учебно заведение (1839 г.). Само за 6 години Анастасия образова над 90 ученички от цялата област, които, откакто приключват, откриват взаимни учебни заведения и по родните си градове. Анастасия Димитрова посвещава повече от 50 години от живота си на просветна активност. Обучалава девойките на история, география, аритметика, български и гръцки език.
След като се омъжва, Анастасия напуснала учебното заведение и почнала да преподава в дома си. Била доста набожна - след Освобождението се отправила на поклонение в Йерусалим, а малко по-късно - през 1894 година, намерила гибелта си.
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева
Всеки е чувал за Райна Попгеоргиева от Панагюрище, ушила знамето на Априлското въстание. Учителката била единствено на 20 години когато Георги Бенковски я помолил да ушие знаме за въстанието. Освен надписа „ Свобода или гибел “ в долния ъгъл имало и две букви – Пожарна охрана или Панагюрски окръг. Лъвчето било нарисувано от Стоян Каралеев, а буквите – изписани от Иванчо Зографа. Знамето било осветено на 22 април. Райна сама разказва тържественото шествие след освещаването на знамето: „ На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по избор на жителите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на определен кон, с цел да мина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско робство е отхвърлено вечно. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна независимост. Беловласи старци, паралелно с невръстни деца, вървяха на всички места след мен, пееха обичани национални песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкоз доста ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше застлан с тях като превъзходен килим. Виковете „ Ура! “ и „ Да живее! “ нямаха край. Тази тържествена върволица продължи до вечерта. “
По случай 25-годишнината от Априлското въстание, Райна ушива още 3 флагове – копия на истинското. Днес се пазят две от тях – във Военно-историческия музей в София и в родната й къща в Панагюрище, която е превърната в музей.
Райна Касабова
В началото на XX век Райна Касабова става първата жена в света, взела участие в военен полет. Родена е през 1897 година в Карлово, а по време на Балканската война напуща учебно заведение, с цел да замине като доброволка самарянка (саникарка) в полевата болница в Свиленград. На 30 октомври 1912 отишла на летището дружно със свои колежки. Момичетата с любознание загледали един от самолетите - „ Воазен “, който бил пилотиран от подпоручик Стефан Калинов. Говори се, че водачът напълно на смешка предложил на девойките да се качат и да полетят с него, с цел да сплашат турците. Райна от дълго време изпитвала благоговение към водачите на летящите машни - това личало в писмата до околните й. А когато водачът и предложил да се качи, тя без боязън декларирала, че желае да лети. Подпоручикът не съумял да прикрие изненадата си от смелия отговор, само че не можел и да отдръпна поканата. Може би с цел да тества дързостта на девойката, отишъл да вземе позволение от командира, с цел да качи Райна като водач наблюдаващ. Началникът му е поручик Радул Милков, който две седмици по-рано взел участие в различен героизъм - първата в света бомбардировка от аероплан, осъществена с ръчни бомби при гара Караагач.
Райна заема втората седалка в самолета, екипирана с кожено яке и очила. На потегляне схваща, че полетът няма да е развлекателен, тъй като самолетът се насочва към Одрин. Подпоручикът демонстрира с ръка на Райна къде да изсипе позивите, с които се подканяли турците да се предадат, с цел да няма непотребни жертви. Те, обаче, отвърнали с огън, а по-късно станало ясно, че са пробили на няколко места дясното крило на самолета. След повече от 45 минути двамата кацат назад. Когато най-сетне слиза от самолета, Райна е хем пребледняла, хем сияе.
През 2009 година един от ледниците в Антарктика получава името Райна Касабова.
Баба Тонка Обретенова
Тонка Обретенова била родена през 1812 година в село Червен. Омъжила се в град Русе за търговеца Тихо Обретенов, който дарила с 5 сина и 2 дъщери.
Баба Тонка се присъединила в национално-освободителните битки, като оказала голяма финансова, морална и организационна поддръжка на Русенския частен революционен комитет. Била доверено лице на самия Левски, а домът и бил леговище за него и съидейниците му. В битката се включват и децата й - Петко Обретенов става въстаник в четата на Хаджи Димитър, а Ангел - в тази на Стефан Караджа. Никола Обретенов заемал значима позиция в Русенския комитет е се присъединил в четата на Христо Ботев. Синът на Тонка Георги се присъединил в Старозагорското въстание дружно с четата на Стоил воевода. Дъщеря й Петрана ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета, а Анастасия се дами за Захари Стоянов, от който черпим сведения за радостния и закачлив темперамент на Баба Тонка, който тя запазила макар неволите. Самата тя споделя: " Четирима сина изгубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв! "
Румена воевода
Румяна Георгиева Павлова се родила през 1829 година в село Гюешево. През 1856 година излязла в гората като една от дребното дами хайдути в българската история. Организирала лична чета, а един от първите включили се бил Стоян Ковача. Не след дълго, четата била разрушена след изменничество. Някои считат, че Румена и Стоян са оживели и избягали в Австро-Унгария, където дочакали края на дните си. Нейният татко - Георги, твърди, че щерка му се е родила в най-неподходящите времена, посред бурни и мътни събития.
Историята на Румена е въодушевила кино лентата " Воевода ", чиято премиера бе през 2017 година. На нея е отдадена и национална ария:
Румена мома челник,
турнала пръстен във бука.
- Който си пръстен удари, той ще челник да бъде.
Румена пръстен удари.
- Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим челник!
монеъ.бг
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ